Целта на учебната дисциплина "Терахерцови и оптични междусателитни комуникации" е да предостави на студентите задълбочени знания и умения в областта на съвременните комуникационни технологии, използвани за връзка между сателити.

 Дисциплината е свободно избираема списък № 2 за специалност[YT1]  „Аерокосмически комуникации“, образователно-квалификационна степен магистър.

Тази дисциплина се фокусира върху теоретичните основи, техническите аспекти и практическите приложения на терахерцовите (THz) и оптичните комуникационни системи, които играят ключова роля в развитието на космическите технологии и сателитната свързаност.

След успешно завършване на дисциплината, студентът ще притежава следните знания и умения: Разбиране на физическите принципи и основите на разпространение на терахерцови и оптични вълни; Знания за специфичните характеристики и предимства на тези видове комуникации в сравнение с традиционните радиочестотни системи; Познаване на основните компоненти на терахерцовите и оптични комуникационни системи, включително предаватели, приемници, модулационни техники и детектори; Разбиране на процесите на модулация, демодулация, и обработка на сигнали в терахерцовия и оптичния диапазон; Умения за проектиране и анализ на терахерцови и оптични междусателитни комуникационни линкове; Способност за оценка на ефективността и надеждността на комуникационните системи, както и идентифициране на потенциални предизвикателства и решения; Познаване на международните стандарти и регулаторни рамки, свързани с терахерцовите и оптични комуникации; Разбиране на значението на спектралното управление и съвместимостта с други комуникационни технологии; Умения за интеграция на терахерцови и оптични комуникационни системи с други сателитни технологии; Критично мислене и способност за участие в научно-изследователски проекти и разработки в областта на междусателитните комуникации.

Тази дисциплина е ключова за студентите, които се интересуват от кариера в областта на космическите технологии, телекомуникациите и информационните технологии, като им предоставя теоретична и практическа подготовка, необходима за успешна реализация в тези динамично развиващи се области.


 [YT1]Да се оправи общия текст за дисциплина


„Софтуерно дефинирано радио” е свободно избираема дисциплина за студенти от специалност “Аерокосмически комуникации” на Факултета по Телекомуникации за образователно-квалификационна степен “магистър”, професионално направление 5.3. "Комуникационна и компютърна техника".

Целта на учебната дисциплина е да се дадат познания на студентите за подходите, методите и техническите средства за изграждане, вариантите на приложение и сценарии за внедряване на софтуерно дефинирани безжични технологии в съвременните aерокосмически комуникации:

            В тази връзка курсът „Софтуерно дефинирано радио” дава познания за:

·         Архитектурите за изграждане на софтуерно дефинирани радио платформи и средствата за тяхното използване;

·         Софтуерните средства за използване и генериране на приложения;

·         Адаптивните дискретни модулации, демодулации,  кодиране, компенсиране на междусимволните изкривявания MIMO чрез SDR;

·         Приложение на SDR при изграждане на когнитивни аерокосмически комуникации: Реконфигуриране, адаптация и оптимизация на когнитивно радио;

·         Методите и алгоритмите за оценка и идентификация на радиочестотния спектър;

·         Кооперативно детектиране самоорганизиращи се безжични мрежи за аерокосмически комуникации;

·         Методите за машинно обучение в когнитивното радио.

·         Сигурност в когнитивното радио. Заплахи за сигурността в когнитивното радио, атаки на ниво физически, канален, мрежовия слой, заглушаване.


„Системно проектиране на аерокосмически апарати“ е задължителна учебна дисциплина от учебния план за обучение на студенти за ОКС „магистър“ (на английски език), специалност “Аерокосмически комуникации”, професионално направление 5.3 Комуникационна и компютърна техника, област 5. Технически науки.

Целта на обучението по дисциплината е да предоставя на студентите задълбочени знания и практически умения, необходими за проектиране, разработване и управление на сложни аерокосмически системи. Основавайки се на принципите на системното инженерство, този курс обхваща широк спектър от аспекти, включително структурни, електрически, механични и термални компоненти на аерокосмическите апарати. Студентите се запознават със съвременни софтуерни инструменти и техники за симулация и моделиране, което им позволява да оптимизират и валидират проектираните системи.

Курсът акцентира върху интегрирания дизайн и анализа на аерокосмическите системи, като се фокусира върху методите за оценка на риска и управление на проекти, които са ключови за успешното изпълнение на сложни аерокосмически мисии. Студентите се учат да работят ефективно в интердисциплинарни екипи и да комуникират техническите концепции и резултати ясно и точно. Развиването на критично мислене и аналитични умения е централен елемент на курса, подпомагащ решаването на сложни инженерни предизвикателства и иновациите в аерокосмическите технологии.